Агротехнически приложения на хумата и магнитната вода
Митко Ненков
Природното земеделие към което отнасяме съвременните органично и биодинамично земеделие заема уверено своето място по цялата планета. В България то е определено като стратегически приоритет в развитието на селското стопанство за периода 2014-2020 година..[1] Основание за това е нарастването на количеството площи сертифицирани за органично земеделие през предходния период от 2006 -2012 година.
Фиг.1
Площи сертифицирани за органично земеделие в България
Природното земеделие, чиято продукция трябва да бъде изобилна, защитена от вредители и с прекрасни вкусови качества изисква и природни методи за агротехническа обработка. Такъв метод наречен реминерализация на почвата е предложен през 1894 г. от агрохимика Юлиус Хенсел в Германия.[2] Той се състои във въвеждане на естествен минерален тор от стрити на прах скални масиви, който възстановява почвеното плодородие. В последствие под наименованието каменно брашно е бил разхвърлян по повърхността на почвата от пионерите на реминерализацията. Идеята ни е дадена в лекциите на духовния учител Петър Дънов /Беинса Дуно/.[3] : „Тия канари трябва да се разтрошат на малки парчета чрез триене, да стане излъчване и тогава да дойдат до втората фаза, да влезнат в растителното царство.“ 21-ва лекция на Общ окултен клас, 1931 г.
В наши дни е разширена употребата му и за листно подхранване, както и занаторяване с каменното брашно по начина открит отРоберт Шинделе[4].
Друг природен метод е използването на структурирана вода в случая чрез магнитно поле. Такава вода има структура с разкъсани водородни връзки, поради което притежава понижено повърхностно напрежение и като следствие – повишена проникваща способност през клетъчната мембрана. Тя става достъпна за използване след откриването на промяна в свойствата на водата протичаща в земното магнитно поле от Майкъл Фарадей през 1864 година.[5] Той установява индуциране на електродвижаща сила в течаща вода, когато я пропуска през електропроводяща тръба. Промишлено използване на магнитната вода осъществява инженер Вермайрен от Белгия презпериода 1938 – 1945 година[6].Първите сведения за увеличаване ръста на растенията при поливане с магнитна вода са от 1965 година, за което съобщаваВили Класен.[7]
Всеки от двата метода запълва определена потребност в природното земеделие. Така хумата удовлетворява нуждата от силиций за фотозинтезата а с възстановяването на баланса на минералите и микроелементите в почвата способства за повишаване имунитета на растенията. От друга страна поливането с магнитна вода води до подобряване на клетъчния метаболизъм и растежното регулиране в растенията, също такасе повишава устойчивостта им на външни въздействия, подобрява се техния хомеостазис.
Силните страни на използването на двата метода се крият в техните полезни свойства както за растенията, така и за почвата. Ако изобразим основните физиологични процеси и състояния на растението като разположени на четирилистна детелина, от лявата страна са дадени повлияните от магнитната вода, а от дясната страна – тези от хумата.
Фиг. 2 Физиологични процесии състояния в растенията
повлияни от хумата и магнитната вода
Така се очертава и влиянието на тези агротехнически практики върху състоянието на почвата:
Магнитна вода за обезсоляване на засолени почви[8]и хума за повишаване почвената активност [2].
Тук терминът хума се разглежда катоприроден минерален тор с богат химически състав включително микроелементи и тъждествен с употребявания в практиката термин каменно брашно поради техния идентичен химически състав.
Фиг. 3Минерален състав на хумата:
Силициев двуокис SiO2, Двужелезен триокис Fe2O3, Алуминиев триокис Al2O3, Магнезиев окис MgO, Калциев окис CaO, Натриев окис Na2O и Калаиев окисK2O
Едновременно с товахуматадейства като акумулатор на космична енергия чрез молекулите на силициевия двуокис.
Фиг. 4 Кирлианова фотография на излъчването от сива хума
Прякото влияние от въвеждане на хумата в почвата се изразява в повишаване на нейната микробна активност поради силно развитата повърхност в която микроелементите действат като катализатори за стимулиране производството на почвени ензими от микробите.
Магнитната водаси понижава повърхностното напрежениеи вискозитета, с което се улеснява транспорта на хранителни вещества в капилярите на растенията и нейната проникваща способност през клетъчната мембрана,също така тя въздейства с енергетичното си поле, и придава виталитет на растенията.
Агротехническите приложения на двата метода се свеждат до стандартни операции в растениевъдството. За хумата това са – торене, листно подхранване, предсеитбено третиране на семена, а за магнитната вода – поливане, оросяване, ратене на семена.
Резултатите се проявяват в ускоряване на витаминния синтез, повишаване на минералното съдържание на плодовете и зеленчуците, подобряване на вкусовите качества, ускоряване на зреенето, увеличаване на добивите.
Хуматае 100% естественосредствозаподсилваненарастенията.
С практически изследвания на Институт по физиология на растенията към БАН едоказананейнатаспособностзаповишаваненаестественатасъпротивителна способностнарастителните организмикъмзаболявания и външнинегативнивъздействия, включително абиотични екологични фактори;
Фиг. 5 Брой на заболяли, счупени и неприхванати растения
при засаждане на пипер обработен с хума.
Ускоряването на клетъчния метаболизъм косвено се доказа чрез измерване скоростта на натрупване на биомаса в случая при царевица обработена с хума в сравнение с контролната
Фиг. 5 Растежно регулиране при царевица третирана с хума
При почвено торене се извършвапо-ефективно и по-бързоизпусканенайонитенаподхранващитевещества (Ca, Mg, Fe, Mn,Zn, Cu и т.н.) откристалнатарешетка, билогичнатаактивностнапочвата се повишава.
Хумата се използва и катосредствоза листно подхранване (въввиднаводнасуспенсия) с интервалот две – дочетириседмици. Притовасеизползвамалкоколичествохума, само 300 г/декар (0.3%).
Подобрявасефотосинтезата и сеповишаваклетъчния метаболизъм на растенията;
Повишавасесъдържаниетонаполезниелементи– захар, флавоноиди ивитамини в растенията;
Фиг. 6 Съдържание на витамин С в домати
поливани с активирана вода в радиотрон с хума .[9]
Подобряват се качественитехарактеристикинарастенията
Фиг. 7 Апарат за активиране на водата с хума Радиотрон.[10]
Понижавасе съдържаниетонанитрати, например, в краставици, пипер, зелена салата.
Фиг. 7 Съдържание на нитрати в пипер обработен с хума
Подходяща езаизползванепривсичкирастителникултури, включително тревни площи.
Основните мотивиранипотребителиса ферми с органично и биологично земеделие. Някои от предимствата при използване на хумата в растениевъдството са:
- Повишава сорбционния капацитет на почвата и увеличава нейната микробна активност
- Увеличава добива на растителна продукция до 40 %
- Намалява материалните разходи до 30 %
- Увеличава се витаминния синтез над 30 %
- Повишава се съдържанието на минерали в продукцията
- Намалява се нитратното съдържание в продукцията
- Повишава се имунитета на растенията
В редица публикации са описани изследвания за влиянието на магнитното поле върху растенията. В тях се посочва неговото въздействие върху растежа им, върху газовата обмяна, върху интензивността на поглъщане на минералните вещества и движението на протоплазмата в клетките. При това в зависимост от силата на магнитното поле може да се получи стимулация или подтискане в развитието на растенията или на техни части. Така например установено е, че по-силните магнитни полета подтискат растежа на корена, докато по-слабите го стимулират.Предимствата при използване на магнитната вода за поливане в растениевъдството са:
o Подобряване на метаболизма на растенията
o Подобряване на хомеостазиса на растенията
o Повишаване на добива от растенията до 40 %
o Ускоряване на зреенето до 14 дни
o Повишава се кълнеямостта на семената
o Намалява се нитратното съдържание в продукцията
o Регулира се киселинността на почвата
Фиг. 8 Устойчивост на магнитни бури
за вода обработена с МагСтатор
Фиг. 9 Магнитен статор с диаметър до 50 мм,
за поливни инсталации в растениевъдството
Фиг. 10 Магнитен статор за открито канално
поливане в растениневъдството.[10]
Изводи:
Хумата и магнитната вода са перспективни агротехники в природното земеделие със следните предимства:
- Надеждност при функционирането
- Проста употреба – чрез торене и напояване
- Достъпност поради ниската им цена
- Широк диапазон на приложение
- Екологични резултати от използването им
Препоръки
за възможното бъдеще на приложенията на хумата и магнитната вода в биодинамичното земеделие в нашата страна – чрез ефективно разпространване на положителните практики сред обществеността и в специализираните учебно-методични звена.
Източници:
- Национална стратегия за развитие на селското стопанство до 2020 г.
2.Hensel Julius, Bread from stones, A new and rational system for land fertilization and physical regeneration, Soil and health library, Tree state press, South Carolina, USA 2009.
- Петър Дънов, 21-ва лекция на Общ окултен клас, 1931 г.
4.http://www.mineralien.co.at/en/home/how-it-all-began.html
5.http://mundi.com/Library/learn-more/faq/
6.https://www.google.bg/patents/US2652925?dq=vermeiren+1945&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiasvnjpozMAhXFDpoKHQfKD7sQ6AEIHjAA
- Классен В. Омагничивание водных систем. М., Химия, 1978.
- Вопросы теории и практики магнитной обработки воды и водных систем. Сборник третьего всесоюзного совещания. Новочеркаск. Изд. Новочеркаского политехнического института, 1975.
- Никола Станчев, Индукционно активиращо действие на хумата върху водни разтвори, материали и биологични обекти. Научен доклад пред Петата международна екологишческа конференция Свиеко-90, Свищов, 1991 г. /непубликуван/.
- 10. Протокол № 11-12/1990 на Лаборатория по токсикология на храненето – ХЕИ Велико Търново за анализ на оранжерийни домати сорт Пикадор 2. Велико Търново, 1990.
