ПРОГРАМА

ПРОГРАМА

Контакт с автора: тел. 0887 685254

ПРОГРАМА

---

ЖЕКО ПЕХЛИВАНОВ

агроном – гр. Грудово

Използването на хумата за различни цели от човека датира от древноста. Има данни, че древните племена са я ползвали като лечебно средство, вземана външно и вътрешно при лекуването на редица заболявания – като язва на стомаха и дванадесетопръстника,

белодробни заболявания, трудно зарастващи рани, екземи и други. Тези методи продължават да се прилагат и сега, особено в народната медицина. Хумата се използва в промишлеността и други отрасли като катализатор, адсорбент и други. Но в растениевъдството и почвознанието данните за нейното приложение са много оскъдни.

От извежданите от мен опити и наблюдение е видно, че хумата може да се бъде използвана в различни направления на селскостопанската практика и има един много универсален спектър. Тези многогодишни опити показаха, че тя като биологически активна глина  може да влияе в редица направления като:

1. I. Растежо регулираща и протекторна роля при растенията

Въпросът за растежните регулатори не е нещо ново, но в последните десетилетия доби голяма актуалност и се постави на широка основа. В досегашната практика като химични регулатори се използват редица вещества /геберлини, ЦЦЦ, нефтопродукти и др./ и физически /облъчване с радиоактивни елементи, термо обработки, третиране с електро и магнитни полета и други/, които до известна степен могат да имат замърсителен и вреден за хората и околната среда ефект.

Използвайки постановката за растежните регулатори и извличането на икономическа изгода от приложението на по-евтини и безопасни средства, започнах работа с хумата още през 1978 година, като си поставих задача да извеждам опити най-вече с полски, зеленчукови и овощни култури при определени схеми и методика.

Започнах да третирам с каша от хума или разтвори с различен процент на семена преди засяването, накисване на корени на разсад с каша и разтвор и престояването им различно време, подсушаване или измиване и след това засаждане, пръскане на растенията

в различни фенофази през вегетацията. В опитите имаше и варианти при които се комбинираха и трите начина. Изненадата беше голяма. Следствие на въздействието на хумата имаше чувствително увеличаване на средните добиви, където при някои култури и видове и комбинации стигаше над 100 %. Ускоряваше се узряването с от 3 – 15 дни в сравнение с класическите начини на отглеждане, увеличаване на захарното съдържание и сухото вещество и др. Третираните растения имаха по-бурно развитие, по-голяма изравненост на плодовете, повече и по-качествена продукция. При някои видове като тиквите се увеличаваха женските цветове и завързи. При различните култури и видове, сортове и варианти в (СТР.2 КРАЯ НА ПЪРВИЯ АБЗАЦ ИМА ЗАЧЕРКНАТА ДУМА, НЕ Я РАЗЧИТАМ *** *** **

* *** ***) опити и комбинации имаше различно реагиране. В практическата работа се отчитаха показателите

• общо развитие на растенията /дължина, обем на биомаса, корени и др./, брой на цветовете и съцветията,
• фази на узряване,
• брой и едрина на плодовете,
• здравословност и качество,
• химически състав и др.

Във всички варианти и наблюдения имаше малка или голяма степен на положителност в полза на вариантите, в които участва хумата. Безспорно влияние за положителните резултати е оказало въздействието на хумата върху метаболизма, морфологическите, физиологическите и други изменения, но това което съм правил е недостатъчно, тъй като се изясняваше най-вече практическата страна на въпроса, а трябва да бъдат осветлени и такива въпроси като

биологическото състояние на третираните растения,

времето,

мястото и дозите,

начините на прилагането,

условията, които съпътствуват самото въздействие и други.

Нека вземем за пример само биологическото състояние на растенията фактор който в експерименталната работа не трябва да се пренебрегва, а той включва като под въпроси:

• генетическа чистота и природа,
• хибридност,
• възрастово състояние,
• здравословно състояние,
• жизненоспособност,
• фенофази на развитие и други.

Това разнообразие на различните растителни видове, варианти, сортове и форми реагират по различен начин на външното стимулационно въздействие на хумата. Наблюденията, които имам, потвърждават това – при едни резултатите са по-добри, при други – по-слаби, макар че при всички има положителен ефект. Различия се получават и при различните органи и части на едно и също растение, както е случаят с тиквовите, където най- …

ЛИПСВА СТРАНИЦА Nо 3…

на симулатора, където се улавят и засягат процесите в различните фенофази на развитие. В тези опити целях да въздействам през целия интензивен период на растенията с цел регулиране на растежа, развитието и продуктивността на растенията.

Разбира се, за да бъде цялостно проучен проблемът, трябва повече експериментална работа и наблюдения, изискват се и редица задълбочени изследвания, за които нямам физически и ресурсни възможности и база на научноизследователска работа. Процесът на растежното регулиране е доста сложен, особено за вещество каквото е хумата, защото няма литература и опит, а му влияят още много странични фактори. Така например, когато смесваме хума с други растежни регулатори и микро- и макроелементи, в отделни случай се получава адитивност, синегризъм, а понякога и антагонизъм. Това показва, че приложението на хумата не трябва да става шаблонно, а конкретно, като се експериментира. Върху стимулацията оказват влияния и много външни фактори като температурни условия, светлина, влияние на почвената среда, храненето и др.

Без да се спирам повече на този въпрос, искам дебело да подчертая, че хумата въздейства на метаболитния процес и други изменения, а ефектът, който се получава е равностоен с този на другите химически и физически стимулатори, но се работи с материал, който е екологически чист, евтин и незамърсяващ околната среда.

1. II. Хумата като средство за подобряване за химико-физическите свойства на почвения комплекс и повишаване на естественото плодородие на почвата

Всички знаем какво е почва, ходим по нея, живеем на нея, обработваме я и получаваме нейните плодове. Всичко, с което се храним, с изключение на рибата и други продукти от морето, се вземат от нея – почвата. Резервите за увеличаване площите за селскостопанско ползване, особено на обработваема земя, практически са изчерпани. Нещо повече, тя постоянно намалява, иззема се за различни цели, но не за селскостопанска дейност. Голяма част от нея се еровизира, друга се отравя. Затова и задачата трябва да бъде – ефективно да използваме всеки декар земя, да провеждаме такива мероприятия, които да разширяват възможностите за възвръщането на плодородието на почвата. Проблемът за съхраняването и повишаването на почвеното плодородие трябва да стане ключов национален въпрос. Необмислените действия като прекомерната химизация, бездушното стопанисване, злоупотребата с изкуствените торове, неправилното използване на техниката и организацията на ландшафта доведоха до това, че почвената покривка се руши, а плодородието намаля, нарушава се екологическото равновесие на това природно богатство. Големи площи са подложени на опустошение от ветровитата и водна ерозия. Данните показват, че ежегодно от нашата планета изчезват 2 000 милиона кубика почва или образно казано това представлява един връх висок 5 000 метра с основа 40 км. или колкото върховете Казбек и Елбрус. Нека всички земеделски стопани и ръководители, строители, енергетици, лесничей и други да се отнасяме към земята като към живо същество, което е майка на всички други същества и тогава, може би нарушенията ще бъдат по-малко и ще съхраним земята за идните поколения.

Във връзка със замърсяването на околната среда и най-вече на почвата с химически вещества и тежки метали и за подобряването на почвения комплекс започнах опити със задача посредством хумата да се въздейства на почвата, тъй като тя (хумата) е продукт

на почво образователния процес и е чисто екологическо вещество. Резултатите се оказаха оптимистични.

Следствие на сложната си структура и съдържанието на много химически елементи в нея, хумата очевидно подобрява физико-химическите свойства на почвения комплекс и запазва естественото плодородие на почвата, а именно:

1. Увеличаване буферните свойства на почвата. Това нейно свойство играе съществена роля за плодородието. За голямо съжаление напоследък, следствие на неразумно торене и други агромероприятия, буферността на почвата силно намаля. Нейната способност да обезвредява, да свързва киселините и основите и да се противопоставя на активното изменение на реакцията на почвения разтвор е силно намалено. Тя като че ли намали своята имунност. В потвърждение на казаното са стотиците хиляди декари засолени и вкиселени почви, които сме принудени на мелиорираме чрез варуване и други средства.

В опитите, в които се използва хумата макар и в малки количества, почвената реакция се променя в полза на неутралната или слабоалкалната. Това явление може да се обясни с факта, че се стабилизират почвените разтвори и колоиди на почвата поради по-голямата поглъщателна способност на хумата, която е близка до тези на хуматните вещества.

2. Подобряват се и свойствата на почвените колоиди, тъй като нейното внасяне активира почвения комплекс и почвените колоиди стават по-активни и с по-голяма избирателна способност. Подобрява се еквивалентното равновесие между почвените разтвори и колоидите. Целият този механизъм създава по-стабилни условия за развитието на растенията. Този факт в съвременното земеделие има съществено значение, тъй като интензивното торене, най-вече с азотни торове и вкисляването на почвите, става много опасно явление. При подобряване на почвените колоиди се намалява и натрупването в растителната продукция.

Основание да твърдя това ми дават данните от опитите. Там където във вариантните е участвала хумата, нитратните натрупвания в продукцията са по-малки и почвената реакция по-стабилна. Тези неща имат съществено значение за практиката и за подобряване качеството на продукцията. Освен това стабилизира се и екологическото равновесие.

Подобряване структурата на почвата. Всеки, който се занимава със земеделие, знае от какво съществено значение е структурата. Тя е фактор, който до голяма степен регулира физическите, химическите, биологическите и други процеси в почвата и определя естественото й плодородие. Следствие на по-голямата си порьозност структурната почва притежава качествата: водо проницаемост, активен газообмен, въздухопроницаемост и др. По-големи са противоерозионите й свойства. С интензивното земеделие и най-вече с  вкарването на машините в почвата в последните десетилетия структурата на почвата безогледно се руши, което е причина за засилена ветрова ерозия, намаляване на хумусното съдържание и други неблагополучия. Като подобрява цялостно почвения комплекс хумата спомага за подобряване и на структурата. В последните години селско стопанската наука усилено работи по въпросите за хумуса и неговото съхраняване в почвите. Има данни, които показват, че глинените материали са в основата на хумусо образуването. Така например в списание “Почвоведение”, бр.3 от 1989 година Т.А. Зубкова анализира каталитичните функции на глинените материали и идва до извода. “Повърхността на глинените материали се явяват арена за закрепване на специфични и неспецифични органични вещества и са мястото за образуване органическата матрица, която дава възможност да се усилят процесите за възпроизводство на хумуса в почвата. Особено валидно е това за каолинитите – те са най-способни за образуване на хумусоподобни вещества”.

За мое удовлетворение това показват и парцелите в опитите, където е работено с хума. Там структурата е по-добра, има стабилизиране на хумуса, а там, където количеството на хумата в почвата е повече е налице увеличаване на хумусното съдържание.

III. Използване на хумата като лечебно средство в борбата с патогенната микро флора в растениевъдството

Противо бактериалното действие на хумата е безспорно доказано в много опити върху животни. Тя действува стерилизиращо – убива микробите, бацилите и гъбните спори, без да унищожава живите клетки. Нещо повече, като убива патогенната микро флора и токсичността й, тя  има свойството да обновява клетките, да дава нова сила на старите и разстроени клетки. Това нейно свойство, може би, се обяснява с биофизичните излъчвания и другите нейни свойства.

В изведените от мен опити и наблюдения тази констатация се потвърждава. Така например, където извършвах намазване с каша от хума на лози, заболели от рак, голяма част се излекуваха. Използваха се три варианта – намазване на туморите през време на покой /в края на ноември/, намазване през време на активна вегетация /юни, юли/ и двукратни намазвания /в покой и вегетация/. При всички варианти ефектът е много обнадеждаващ, най-вече при третиранията през вегетация и покой, където лечебният ефект още през първата  година беше 60 – 70 %, а цялостното излекуване става за 2 – 3 години, когато върху болните лози не се появяват нови тумори, третираните лози имаха много добър растеж, някои компенсираха изоставането си от другите. В контролните лози

след 3 години 50 – 60 % от заболелите загинаха, а другите са с намалена продуктивност. Аналогични са резултатите и в опитната станция по лозарство – Варна, макар че там експериментът е едногодишен.

Подобни резултати се получиха при третирането на

ябълките и крушите за струпясването, където сравненията се извършваха с препарати, използвани в класическите начини /купроцин, тилт, рубиган/, а в някои години, особено когато пролетта и лятото са по-влажни, вариантите пръскане с хума дават по добри резултати. Опитите в борбата с кореновите гниения при разсадите и ягодите и плодовите гниения /ботритс/ при ягодите и гроздето дадоха много добри резултати. Там процентът в сравнение с контролата надвишаваше резултатите от използването на класическите химически препарати с 25 – 30 %.

През настоящата година започна експериментална работа и в животновъдството за лечение на маститите при кравите и овцете и копитния гнилец при овцете – болести, които са проблемни и икономически важни. Досегашните резултати са обнадеждаващи.

В заключение на този въпрос също трябва да подчертая, че експерименталната работа трябва да продължи и да започне изследователска дейност, защото методите, които се прилагат са лесно усвояеми, но трябва да се усъвършенствуват и конкретизират. Използването на този природен феномен хумата ще бъде икономически изгодно, защото ще се икономисат средства за препарати, които в повечето случаи са вносни по второ направление и ще се работи с екологически чист продукт, без карантинни срокове, опасности от  отравяния, акумулативност  и други.

Кое ми даваше основание да използвам хумата, да извеждам опити в продължение на 10 години и да бъда оптимист?

1. Строежът на кристалната решетка е твърде сложен и недостатъчно проучен. Тя се е оформила доста бързо при определени хидротермални условия, което е причина в решетката да има “грешка”. Така например на мястото, където трябва да има алуминиев атом

стои атом от силиций, на мястото на силициевия атом има друг и т.н. Тези факти са изнесени на научен симпозиум, състоял се през април 1985 година в САЩ, с което се обяснява голямата активност и пластичност на молекулата на хумата.

Хумата като земно изкопаемо се причислява към глините в почвата като вторичен минерал. Характерно за тях е, че те имат фино кристален строеж и кристалите й са с пластинковидна форма с размери, съвпадащи с размерите на колоидните частици.

2. Химически състав. Като земно изкопаемо и естествен природен продукт в себе си хумата по същество притежава всички минерални соли в оптимални граници, от които се нуждае всяка жива клетка, в пригодни и лесно усвояеми форми за правилната обмяна на веществата.

Анализите, които има от проф. Обретенов и инж. химик Иванка Милушева потвърждават това , като в хумата преобладават най-вече силициевия двуокис – 51.84 %, двуаломиниев триокис – 16.82 %, железен петокис – 6.25 % и много други. Или по същество хумата може да притежава свойствата почти на изкуствено създаваните биологични разтвори.

3. Сорбционно каталитични свойства. Многото проучвания и опити показват голямата способност на хумата да сорбира в себе си съединения в разтворено състояние, а също така и колоидални частици от минерални и органически вещества и газове. Нейната структура, физическия и химическия й състав я правят способна да притежава всички видове поглъщателна способност и да играе ролята на катализатор на много важни химически, физически, биологически и физиологически процеси в растителната клетка. Хумата ускорява разлагането на органо фосфорните препарати и играе протекторна роля в улавяне на тежките метали.

Без да се спирам на теорията по тези въпроси, ще подчертая, че капацитетът на обменната адсорция на хумата е много голям и се приближава до тези на хуматните вещества в почвата – 150 до 200 милиеквивалента на 100 грама суха почва, докато при зеолитите този показател е 80 – 100 милиеквивалента. Всичко това играе голяма роля за практиката, за протичане на физико-химичните процеси в почвения комплекс и оказва съществено влияние на метаболизма при растенията.

4. Физични излъчвания. От химичните анализи, които са правени, е видно, че в своя състав тя съдържа радиоактивните елементи – радий, торий, атилий в минимални количества, които излъчват постоянна енергия. Тя има способността да извлича енергия на радиоактивното разпадане от земните глъбини – твърдят американските учени. Хумата има способността да поглъща и отдава радиоактивността на слънцето, водата и въздуха. Така например, докато лабораторният радий, под формата на “Х” лъчи, т.е. в концентриран вид има опасност да умъртвява живи клетки и то най-вече на меристемната и и репродуктивни тъкани, то извънредно малките дози, съдържащи се в хумата, са напълно пригодни за нуждите на организма, нещо повече, това свойство е способно да възвърне електромагнитното равновесие на клетката и спомага за бързото образуване на нови клетки.

Когато физическото поле на хумата въздействува върху растителните клетки и други биологични обекти /каквато е почвата/, които също имат физични полета, настъпват положителни промени. По този начин растителният организъм получава по-голяма възможност да участва в метаболичния процес, едновременно полето въздействува профилактично, имунно и лечебно за борба с патогенните микроорганизми. Способността на хумата да изпраща сигнали до живите организми е безспорна и лесно доказуема.

Хумата има свойството да концентрира в себе си жизнения магнетизъм на слънчевата енергия, на въздуха и водата. Нейната магнитна сила е по-голяма от магнитната сила на естествените елементи, защото е по-концентрирана. Тя увеличава дължината на магнитното поле в растенията и почвата, което е много важно свойство.

Друга способност на физичните процеси при хумата имаща практическо значение, е свойството й да поглъща и изпуща слънчева енергия. Опитите, който провеждах, показват, че при нагряване на хумата на слънце в продължения на 8 – 9 часа тя е способна без пряка слънчева светлина да излъчва енергия в продължение на повече от час, което практически се равнява на удължаване на греенето с толкова часове. Този термодинамичен ефект може да намери практическо приложение при отглеждане на растенията при оранжерийни условия, където плодовете биха узрявали 6 – 7 дни по-рано.

За да не изброявам и другите нейни свойства като порьозност, влагозадържане и др., искам дебело да подчертая, че хумата е понятие не толкова химическо, биологическо, физиологическо но и екологическо. Сега, когато в резултат на интензивно земеделие и

посредством химията нарушихме екологическото равновесие, отровени са почви и растения, като специалисти сме длъжни да се замислим и да търсим методи и средства, чисти от отрови и тежки метали.

Резултатите от експерименталната ми работа, без да имам претенции, че са идеални, ми дават основание да считам и твърдо да отстоявам позицията, че използването на този природен феномен ХУМАТА ще има голям екологически ефект, а също така и икономическа изгода. Ще се направят икономии на редица суровини, ще се получи по-евтина и по-качествена продукция, ще се увеличи почвеното плодородие.

В рамките на това изложение не може да обхване всичко което третира проблема, не искам да ви занимавам с цифри и данни, но те красноречиво говорят колко голяма ще бъде ползата от предлаганото.

Не себе си искам да защитя, защото съм в края на своята професионална кариера, а една гражданска позиция, че предлаганите разработки ще допринесат да се решат редица проблеми, да се получи екологически чисти продукти, да се въздействува на земята и тя да стане по-благодатна, растенията да дават повече и по-качествена продукция. Нима има нещо по-хуманно от това дело.

Считам, че повдигнатите въпроси ще предизвикат интерес и ще се получи една дискусия, която ще изиграе положителна роля.